ЗЛОТВÒРНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Злосторник; злотворец, злосторец, злочинец. – Вие познавате злотворника Ивана, царев брат, който биде изгонен из царството като бунтовник. Д. Войников, РК, 48. – Това даде удобност на тейка ти да заповяда на народа, за да мя гони на смърт като злотворник и бунтовник. Д. Войников, РК, 69.