ЗЛОУМИШЛÈНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Зъл умисъл; злонамерение. Той намислил да запали Рим. Но за голяма чест тогавашният консул усетил намерението му, та извадил на бяло неговото злоумишление и наказал го. Й. Груев, КВИ (превод), 48. Но колкото е похвално да явяваме пред закона действителните злоумишления, толкова е глупаво и престъпно да правим лъжливо донесение против някой гражданин. Хр. Ботев, КК (превод), 40.