ЗЛОУМЍШЛЕНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Човек, който има зли мисли, лоши намерения; злонамереник, зломисленик, зложелател. Злоумишленици на Отоманската империя пъплят между невинното българско население, които внушават му убийствени идеи. З. Стоянов, ЗБВ I, 322. Ние, като предани слуги на Асеня и верни синове на отечеството, ще се въоръжим против Асеньова враг и ще запазим престола от злоумишлениците. В. Друмев, И, 47.