ЗЛОУПОТРЕБÈНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Злоупотребление, злоупотреба. В онова време освен българите и самите гръци бяха недоволни от своите владици, едно от безпорядоците, които съществуваха в патриаршията, друго от злоупотребенията, които владиците извършваха и в гръцките епархии при събирането на данъка. Р. Каролев, УБЧИ, 156. Такива [ипотекарни] банки отварят широко поле за злоупотребения и измами. Лет., 1874, 216.


Източник: Речник на българския език (онлайн)