ЗЛОУПОТРЕБЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който върши злоупотреба (в 1 и 2 знач.). Оказва се, че другарите му наистина са били недостойни злоупотребители на общите средства и измамници на народа. Т, 1941, бр. 209, 1. До преврата в този затвор не е имало политически затворници. Тук са излежавали тежки и леки присъди убийци, злосторници, различни крадци, скандалджии и злоупотребители. Г. Караславов, ОХ IV, 351. Аз не зная каква беше пък тази симпатия към тези тъмни герои, които са в състояние едновременно да бъдат и нихилисти, и анархисти и най-низка проба злоупотребители на дружествени пари. Ал. Константинов, БГ, 70. – Аз съм против всички насилници и злоупотребители, против всеки, който граби и смуче народния пот. Т. Влайков, Съч. III, 254.