ЗЛОЧÈСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек – който има зла участ, лоша съдба; злощастен, несретен, нещастен. Противоп. честит. Мисля, че не би ми било възможно да живея далеко от България, че бих бил най-злочестият човек, ако ме биха осъдили на изгнание. Ив. Вазов, ПЕМ, 79. – Ами мене питат ли какво ми е на душата, честит ли съм, злочест ли съм? Ст. Загорчинов, ДП, 471. – Кой плаче?.. – Една злочеста майка плаче. Моите дечица умират от глад. А. Каралийчев, ПС I, 144. – Не думай тъй, кръстник Еньо, не ме връщай. Ти ще ми помогнеш, ти ще ми дадеш [пари]. Че при кого другиго да ида, кръстник Еньо, при кого да си ударя главата, злочеста аз... Й. Йовков, ЖС, 12.
2. Който е изпълнен със злини, беди, нещастия. Свободна България беше длъжна да прибере праха на ония, които са умрели в злочестите дни за нея. К. Величков, ПССъч. VIII, 6-7. – Ние ще оставим тая злочеста земя, дето върлуват тираните и насилието!... Ив. Вазов, Р, 52. Животът му, помрачен и злочест, е угаснал постепенно и бавно, както догаря една свещ. Й. Йовков, Разк. III, 141. Сиротни и двамина / минали свят злочест, / на мащеха съдбина / ние жертвите сме днес... Ц. Церковски, Съч. I, 261. И в твойта смърт и в тяхното страдание / познах теглото аз на тоз народ, – / развредиха ся мойте вети рани / за негова и наш злочест живот! Π. Ρ. Славейков, Ч, 1873, бр. 4, 386.
3. Който е с несполучлив, лош край, с неблагоприятни последствия за някого; неуспешен. Така аз разбрах, че не ще мине безнаказано тоя злочест излет и не ще се избегне опасна простуда, може би и пневмония. Ив. Вазов, Съч. XV, 152. Два дни бягаха те след злочестия бой, / гладни, морни, от скърби убити... Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 85. Драгомир си дойде в Търново. Всичките боеве Емануилови наричаше злочести. Б. Димитров, Я I (превод), 42.