ЗЛОЧЕСТИНА̀ ж. 1. Събитие, случка, произшествие, което има лош край, неблагоприятни последици за някого; нещастие, беда, несполука. Апостоле, Апостоле... бог види колко мъки се мъчихме, колко сълзи изплакахме... Край нямаха, край нямаха нашите злочестини. Д. Немиров, Б, 222. „Ще търпим, божа воля е!“ – казваше той, утешаваше се лесно и сред най-големите злочестини оставаше си твърд и непоколебим. Й. Йовков, Ж 1945, 193. И все злочестини ни слетяваха. Де грънците му ще се пукнат в пещта, де ще паднат от колата, кога ги кара на продан из селата, и ще се счупят. Ст. Загорчинов, Избр. пр ΙΙΙ, 332. – Вие може да сте чули и разбрали за добруджанското опустошавание, за злочестината на сичките добруджански селяни. Ил. Блъсков, ИС, 53. Някогаж не ся е знаело коя е причината на затменията и старите человеци вярваха, че туй предсказваше някоя голяма злочестина. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 449.
2. Само ед. Тежка съдба, зла участ. Тоя дядо Йоцо беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година. Ив. Вазов, Съч. X, 95. Тя скоро видя, че когато злочестината рече да наказва някого, измисля такива мъки, каквито не се виждат и на сън дори... Д. Немиров, Б, 197. Една „философска истина“ стои в основата на обществения и личния морал, а тя е, че „никога доброчестината на едно частно лице не може да се основава на злочестината на другите“. Г. Константинов, ПР, 50-51.