ЗЛОЧÈСТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Нещастник, злощастник. Под буйния си треволяк то [блатото] криело такива тресавища, че не един злочестник намирал смъртта си в него. Ст. Станчев, НР, 89. Къщата му всякога била отворена за всякого сиромаха и злочестника. Π. Ρ. Славейков, ПИ, 73. Оставиха при нас един други злочестник, с едно съвсем разстроено здраве. Др. Цанков, ТМ (превод), 211.