ЗЛОЧÈСТНО. Остар. Книж. Нареч. от злочестен; злощастно, злочесто. Той търча през сичкия си живот и биде злочестно убит от една тугла, която хвърли една жена въз главата му. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 100.


Източник: Речник на българския език (онлайн)