ЗЛОЧЍНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Злочинство, злотворство. От едно време насам понеже не ся почитат предписанията на тия наставления, и злочинията захванаха да ся показват. Дун., 1876, бр. 1103, 55. Аз тука обиколих по селата на тази област. На сяка крачка срещам злочиния, които надминуват сяка варварщина по света. НБ, 1876, бр. 46, 181.


Източник: Речник на българския език (онлайн)