ЗЛОЩА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Нещастен, злочест. А сега трябваше да се вдигна и да отида в манастира „Свети Илия“, за да разкажа на стареца игумен за злощастната Манолова сватба. А. Дончев, ВР, 197. От една страна, му беше неудобно да се срещне лице с лице с председателя на ветроходната секция след онази злощастна случка, от друга страна, се зарадва. П. Льочев, ПБП, 48. – Връщане назад няма! Тръгнали сме, ще вървим докрай! – Ами ако краят излезе злощастен? Д. Марчевски, ДВ, 99. Българите от княжеството с горест в душата видяха разкъсването на своето отечество и оставянето на част от него под турското иго, ето защо те с отворени обятия посрещаха своите злощастни братя, които диреха убежище в свободното княжество от преследванията на турците. Бълг., 1902, бр. 477, 1.