ЗЛЪ̀ЧНО. Нареч. от злъчен2; със злъч1, жлъчно, язвително, саркастично. Славата на Игната се пръсна из цялото село. – На Спаската момчето ли? – питаха се чорбаджиите злъчно. Г. Караславов, СИ, 280. Той почна да се шегува високо, пресилено, злъчно, докато най-сетне почна да бъбре само несвързани думи. Д. Димов, ОД, 238. – Много се лъжете уважаеми министър, ако смятате, че моята годеница ще ви послуша – забеляза злъчно момъкът с пламнало от възбуда лице. Св. Минков, Избр. пр, 61. – Нищо, ще му диря колая. Не искам никому да тежа. Тати се засмя злъчно: – Дири му колая тогава. Ст. Чилингиров, ХНН, 66.