ЗМÈЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на змей, който е свързан със змей; змейски, змейов, змейнов. Хитър Петър отговорил: „Е, да ти кажа ли? Мене никой не може да ма убие, че съм кален“. Змеят и майка му се зачудили, кога чули това нещо. Змеева майка рекла: „Кога е така, хайде да калиш и моя син“. Д. Манчев, БЕ II, 70. Ходила Елена за вода / на змеевия кладенец. Нар. пес., СбВСт, 1.