ЗМЕЍЩЕ, мн. -а, ср. Митол. Увел. от змей1; голям змей. Като че змеище беше облизало буките в татаришкия дол, та всичко беше станало жар и пламък. Н. Хайтов, ШГ, 271. „Не чакай тъй скоро пощада, / ни прошка, отровно змеище.“ Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 66.