ЗМÈЙНИЦА ж. Диал. Змеица; змейкиня. Билери думат свекърви: – Кога си стане полунощ, / леглото да ѝ [на снахата] посипеш, / млада змейница шъ стане. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 7. Като си додат змейове, / змейове с бели атове, / змейници със златни кочии, / мамо, да не са уплашиш! Нар. пес., СбНУ XXVII, 169. Кога навънка изляйна, / дора я пълян със змейове, / змейове йоще змейници. Нар. пес., СбНУ ΧLVII, 51.
ЗМÈЙНЍЦА ж. Диал. Място, където зимуват змии; змиярник1, змиище, мъртвило (Н. Геров, РБЯ).