ЗМÈЙЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Обикн. за дете – който е роден от жена, която се е любила със змей; змейничав. Змейчево дете. Н. Геров, РБЯ.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
