ЗМИЍЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от змия; голяма змия. Ами, змия било. Не змия – змиище. Н. Русев, ПС, 12.

ЗМЍИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място, където зимуват змии; змиярник1, змейница, мъртвило (Н. Геров, РБЯ).

Като змии на змиище сме събрани. Диал. В много голямо количество, накуп сме събрани.


Източник: Речник на българския език (онлайн)