ЗМЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от змия или принадлежи на змия. Върху напечения камък лежеше като лъскава жива усойница суха змийска кожа. К. Константинов, СбХ, 78. След малко се виждало в коридора огромно лъскаво кълбо, а от него се протакали навън змийски глави, които се хапели една друга. Н. Райнов, КЧ II, 39. Беше се спънал в тялото на огромен питон, който поклащаше над него триъгълната си глава и го разглеждаше с втренчените си змийски зеници, внезапно разбуден от дрямката си. П. Бобев, К, 15. Змийска отрова. Змийски зъб. Змийски люспи.
2. Който се отнася до змия, който е свързан със змия. – Събудих се и отворих очи. И що да видя! Цяло стадо змии. Скочих и хукнах да бягам. Сетне разбрах, че съм легнал и заспал в едно змийско гнездо. А. Каралийчев, С, 217-218. В това змийско царство растат големи дървета, по чиито клони са нависнали безброй питони и кобри. Св. Минков, ДА, 80. Дали яйцето си снася тогава тая змия или тъкмо тогава пази змийския си полог, но тогава тя става особено настървена. Й. Радичков, СР, 6. Дърварчето отишло со змията при змеот, змийскио цар, и како шчо беше го научила тая, му посакало пърстенот. Нар. прик., СбКШ, 45. Змийска дупка. Змийско леговище.
3. Прен. За поглед на човек – който е втренчен, остър, пронизващ, отблъскващ. – Ясно ли ти е? – попита той тихо, като погледна със студен змийски поглед момчето. П. Вежинов, СО, 148. Познавам Сариния змийски поглед, / що толкова беди роди, / тя с нейното коварство / света ще победи. М. Петканова, ЦТ, 75.
◊ Змийска хурка. Змийско грозде, змиярник2. Arum maculatum. „Господ, като е сътворил човека и тварите, взел, че посадил в пръстта и билките – и равнец, и комонига, и жълта, и червена звъника, и дяволска уста, и змийска хурка.“ Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 343. Спомних себе си като безумец, що върви през житници и плодни градини, а бере омайно биле и змийски хурки. Ем. Станев, А, 169. Змийско грозде. Многогодишно растение със стреловидни листа и червени зърнести отровни плодове; змийска хурка, змиярник2. Arum maculatum. На другия ден майка му намери в пещта завити в нечист парцал: на пепелянка кошулята, две зърна змийско грозде, парче бял дроб и по него набучени девет ръждиви игли. Занесоха магията на амачовския ходжа и той я разтури за една нощ. К. Петканов, X, 47-48. Змийско мляко. Отровно многогодишно тревисто растение от семейство макови с тънки листа и дребни жълти цветове, което расте из влажни и сенчести места и при нараняване изпуска сок със специфичен оранжев цвят. Chelidonium majus. Цялото село научи, че Демна е направила магия на Найдена, за да я вземе. Събрала самодивски корени, сварила ги със змийско мляко и го запоила. К. Петканов, ОБ, 201.
~ Засяда ми / заседне ми като змийска кост на гърлото. Разг. Създава ми големи неприятности; измъчва ме, пречи ми. – Из носа ти ще ги изкара той тия дърва, човече... Държавни са, хей, като змийска кост на гърлото ти ще заседнат. М. Марчевски, ГБ, 60. Змийски език; змийско езиче. Разг. 1. Качество, склонност у някого да говори остри, язвителни думи. Но Колето превари / с тези епиграми, що на двамата стовари: / .. / Не чувайки смеха, без да се бави миг, / и другий клъцна той със змийски си език. К. Христов, ЧБ, 214. Нейният змийски език никого не пощади. 2. Човек с остър, язвителен начин на говорене. Не липсваха бай Киро, Църната Мара и Кичка, на която Домна викаше змийското езиче, защото двете все се джафкаха. Б. Болгар, Б, 20-21. Змийско гнездо. Разг. Свърталище на зли, опасни хора. – Видя ли в какво змийско гнездо попадна Вилма? Тук има и един абат. Ирена подозира, че той е един от убийците на мъжа ѝ. Π. Славински, ПЩ, 215. Чернобрадият красив мъж съобрази начаса нещо. Той бе успял да понаучи от битолския учител, който го доведе тук, за змийското гнездо на фанариотщината. Цв. Минков, МЗ, 43. Като змийските яйца. Диал. Казва се за хора, които са задружни, сплотени, единни. Свивам / свия змийско гнездо. Книж. Създавам кръг, група от зли, непочтени хора, чиято цел е да пакостят (обикн. в организация, партия и др.). След двегодишно съществуване фашистите разтуриха Свогенското учителско дружество и ни прехвърлиха към Софийското. Врагът не можа да свие здраво змийско гнездо в учителските среди. К. Митев, ПБ, 207.
ЗМЍЙСКИ. Нареч. 1. Като змия, подобно на змия. Тротоари почти няма и тясната ивица асфалт змийски лъщи и се вие под зеленикавия зрак на газовите фенери. К. Константинов, ПЗ, 167. Картечният огън съскаше змийски и без дъх бързаше светкавично, падаше като ситен град. К. Петканов, МЗК, 256.
2. Разг. За означаване много висока степен в проявата на някакво негативно действие или отрицателно качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително. Между ранените девет души бил и полицейският началник Миладинов, а подполковник Стойчев, едва спасявайки се, се завърнал в града змийски озлобен. Сл. Трънски, Н, 545. Ангелина отърча у леля си Николица. А тази, змийски зла през целия ден, сега се беше затворила в къщата си. А. Страшимиров, ЕД, 174.