ЗМИЯ̀РИН, мн. змия̀ри, м. Простонар. Змияр1. – Йорги мо, я го виж – цял змиярин! – Как ги ловиш, бре Йорге – пита Зарафина. – Свиря им с една свирчица. Мога тъй да събера при себе си и пепелянки, и синурници, и усойници. Д. Немиров, Б, 166-168.
