ЗНАЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Остар. Човек, който много знае, има големи познания; познавач, знайник, зналец. Богишич принадлежеше към редките знаители на славянския мир и той го знаеше не само книжно. Историята на слав. право изгуби в негово лице бележит деец. СлГ, 1908, кн. 3-4, 147.
2. Диал. Човек, който разбира от много неща и най-вече умее да лекува болести; зналец, знайник, знахар (Н. Геров, РБЯ).