ЗНАЍТЕЛКА ж. Диал. Жена, която разбира от много неща и най-вече умее да лекува болести; знайница, знахарка. – Той постоянно събираше различни цветя и билки. Често викаше у дома и стари жени, знаителки, да му определят коя билка за каква болест се употребява и как се приготвя от нея лекарството. Н. Никифоров, ПВ, 43-44. Ала в същото време тя чувствуваше, че се засяга и нейното достойнство като свекърва, която не може да мисли лошо за снаха си, и като знаителка, дето от всичко разбира. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 261. – Остави ся пак, за бога, от всяко бабешко лечение и от всички лекове, които знаителки, стрини и баби ти казват и хвалят. Й. Груев, КН 7 (превод), 105.