ЗНА̀МЕ, мн. знаменà, ср. 1. Едноцветно или многоцветно платно, най-често в правоъгълна форма, с герб или друга емблема, обикн. прикрепено на прът, като отличителен знак на държава, народ, племе, войскова част, кораб, на някаква обществена или друга организация. Мъчно e и за мене със старите кокали и с болните гърди да шътам и да върша тия работи, аз, дето едно време носех левското знаме. Ив. Вазов, Съч. VI, 16-17. Гръмнаха музиките – ликуващи звуци сред светлия, усмихнат ден. Носеха знамената. Й. Йовков, Разк. II, 99. Погребението е било нещо нечувано – знамена на разни дружества безчет, рeчи безброй, викове безкрай. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 20. Освен официалните лица тука беше се стекъл и маса свят. Касапското и готварското съсловие бяха дошли със знамената си. Елин Пелин, Съч. IV, 236-237. Мидхат изви белия си кон и го подкара към началото на строените войници, натам, де се вееше знамето с полумесеца. Ст. Дичев, ЗС I, 397. Традицията да се освещават знамената на войската идва от времето на цар Симеон. Кап., 1998, бр. 18, 1. // В древни исторически периоди – отличителен знак на племе, народ, държава (обикн. във вид на дъска, конска опашка, книжни ресни и под.). Формоза издържаше и лична гвардия, па беше и един от първите европейци, които замениха дъската знаме със знаме от плат. Й. Вълчев, СКН, 299. Знамето на прабългарите представлявало конска опашка. ● Обр. Димитровград е още обкован / със скелите, отрупани от тухли; / над него спуска привечер Вулкан / големи сини знамена от пушек / и всеки гвоздей в залеза блести. Ив. Пейчев, Избр. ст, 63.
2. Прен. Обикн. при гл. съм, ставам или като приложение. Символ, лозунг, ръководна идея. Ботев развивал огромна дейност. И действително неговият вестник станал знаме на революцията. Ист. VII кл, 73. Идеите на Паисий за национална просвета и за възстановяване на българската национална държава стават знаме на епохата на Българското възраждане. Ист. Х и ХI кл, 122. Вождът е Бенковски. Бенковски е сам! / .. / Героят, юнакът с мисъл на челото, / на подвига знаме, душа на делото. Ив. Вазов, Съч. I, 174. Възванието на преп. Паисий Хилендарски в „История славяноболгарская“ се превръща в знаме на българското самосъзнание. Кап., 1997, бр. 39, 1.
◊ Вдигам / вдигна бяло<то> знаме. 1. При въоръжена борба – предавам се, искам примирие. Той беше и при Шейново. Там напорът на руските юнаци и на опълченците беше толкова страшен, че турците изгубиха ума и дума и вдигнаха бяло знаме. А. Каралийчев, ТР, 169. 2. Съгласявам се с нещо, след като дълго време съм се противопоставял, признавам се за победен. Щом като тоя, който най-много се лютеше срещу разпоредбите, е вдигнал бялото знаме, имаше ли смисъл те да се съпротивляват? А. Гуляшки, СВ, 251. – Докторе, и аз минавам за майстор винар, ама вдигам бяло знаме, лъгали са ме моите даскали, десет пъти си ударил най-добрите майстори. В. Нешков, Н, 276. Вдигам / вдигна знамето. Книж. Подемам, започвам въоръжена борба. Сега Огнянов бързаше да иде в Бяла черква, да вземе последните мерки по приготовлението, в няколко дни, които му остаяха, и да вдигне знамето в Бяла черква на уречения ден. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 115. Вдигам / вдигна (издигам / издигна) знамето на нещо. Повеждам борба в името на нещо, започвам да ратувам за осъществяването на нещо. Раковски вдигна знамето на организирания бунт. Ив. Унджиев, ВЛ, 41. Те издигаха там знамето на някоя литературна школа, на която ставаха идеолози. М. Кремен, РЯ, 580. Държа високо знамето на нещо. Книж. Действам неотклонно, ратувам за осъществяването на нещо, боря се в името на нещо. Държа под знамената <си> някого. Книж. Имам на разположение войска в пълна бойна готовност. Царят държеше под знамената си огромна армия от наемни войници. Нареждам се / наредя се под знамето (знамената) на някого; нареждам се / наредя се под нечие знаме (нечии знамена). Книж. Приобщавам се към някого, за да действам в негова полза, защита. Но вий не може да решите друго, освен да се наредите и вий под знамето на народа. Й. Йовков, ЧКГ, 259. Нося знамето. Инициатор съм, вдъхновител съм за някаква борба, дейност. Бай Петър Дълбокият не беше от ония, които водят кервана, нито от другите, дето носят знамето. Той беше един обикновен човек. А. Каралийчев, СР, 13. Под знамето на някого; под нечие знаме, сражавам се. Книж. В полза, в защита на някого (сражавам се). – Добре го казахте – комунарите никога не се предават, а вие сте се сражавали под знамето на Комуната – подчерта последните си думи Катя. Д. Спространов, С, 10. Вие се сражавахте под българско знаме. Развявам / развея знамето на нещо. Книж. Боря се в името на нещо, ратувам за осъществяването на нещо. – Аз бях истински либерал и всякога високо развявах знамето на чистия либерализъм. Т. Влайков, Съч. III, 69. Свалям / сваля (свивам / свия) знамето (знамената). Книж. Спирам да се боря, да се противопоставям на някого, преставам да действам или се признавам за победен при спор. Стигаше се понякога дотам, че трябваше отново да се поставя проблемата за равноправието на мъжа и жената. И Кольо сваляше знамето, като признаваше, че жената е равноправна и че домакинският труд трябва справедливо да се разпределя. К. Калчев, СТ, 85. Но това той направи главно заради Сашо, който, когато мечтаеха, най-буйно мечтаеше от всички, а дойдеше ли до действия, пръв свиваше знамената. С. Чернишев, ВМ, 12. Свиквам / свикам (повиквам / повикам) под знамената. Книж. Извършвам мобилизация; мобилизирам. Ако калфата бъде повикан под знамената за отбиване на войнската си повинност, договорът се унищожава сам по себе си и без право на обезщетение. Хр. Даалиев, ТИА, 127. Често свикваха запасните под знамената и оставяха много семейства без мъжка ръка. Събирам / събера под своите знамена. Книж. Приобщавам, привличам съмишленици за каузата си. Нашите организации имат задача да съберат под своите знамена колкото се може повече хора, които вярват в модерната социалдемокрация. Кап., 2000, бр. 21, 1.