ЗНАМЕНА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който означава нещо извънредно важно, съществено за някого или за нещо; забележителен, значителен. Боязънта му се увеличи, като чу знаменателните думи на бея. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. Намерих се в Р. и на знаменателния ден 18 май, когато в цялата страна се разнесе радостната вест за падането на тиранския режим. Т. Влайков, Съч. III, 64. През 1910 година Яворов загуби Мина. Тая знаменателна година промени не само пътя на неговото творчество, тя донесе и фаталния завой в живота му. М. Кремен, РЯ, 207. Когато се подхване темата за иманярството в България, никой не пропуска да отбележи знаменателната студия на народопсихолога Иван Хаджийски „Философия на нашите иманяри“. Кап., 1998, бр. 5, 1.
2. Остар. Многозначителен. Македонски изгледа с тържествующ вид събранието, а въз Владикова стрелна още няколко знаменателни погледа. Ив. Вазов, Съч. VI, 60. Славомир се спря, тури си ръцете отзад и гледаше хитро със знаменателна усмивка баща си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 50. Но додето още поп Ангел говореше, съгледахме, че и от двете страни ни се правят от селяните знаменателни знакове с очите. К. Величков, ПССъч. I, 118.