ЗНАМЕНОВА̀НИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Значение. Но различни събития, които измениле битовите (родствените) отношения на славянете, и влиянието на времето са станале причина, щото езикът на тая литература малко по малко да изгуби своето древньо знаменование. СбС, 159.
ЗНАМЕНОВА̀НИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Знамение. А с маслото на утрення ся помазва народът. Това помазвание с елей в черковния устав казва ся знаменование. З. Петров и др., ЧБ (превод), 78.