ЗНАМЕНÒСЕЦ, мн. -сци, м. 1. Лице, което носи знамето на войскова част, организация и др. По изричното настояване на Раковски Хитов назначава Левски за свой знаменосец. Ив. Унджиев, ВЛ, 76. – Според Привременния закон за горските чети, знаменосецът на главната чета е равен по длъжност на войводата. Ст. Дичев, ЗС I, 436. Тоя бледолик человек беше Странджата, знаменосецът. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Полкът влезе в селото, обсипан с цветя .. Една стара жена прегърна полковия знаменосец. П. Вежинов, ЗЧР, 232-233. Знаменосецът дигна знамето с две ръце. Д. Талев, И, 521. Напред вървят знаменосецът, барабанчикът и тръбачът... Лагерните вили се потулват зад смърчовете. Цв. Ангелов, ЧД, 108.
2. Прен. Водач, вдъхновител на някакво обществено движение, на борба за нещо и др. под. Септември 1923 година създаде своя поезия начело със знаменосеца на революционните поети от онова време – Гео Милев. ЛФ, 1958, бр. 38, 1.