ЗНАМЕНУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Означавам, знача нещо. Вгледайте се в живописните стенописи на Бачковския, Рилския и Троянски манастир: гордите и напети образи на копривщенските чорбаджилари, изобразени по стените, знаменуват не само тяхната лична суетност, но са и указания на мощ. П. Росен, ВПШ, 146. Не зная защо бяха го кръстили Прашилник. Затова ли, защото ходеше овален и прашен, или затова, че беше снажен и едър; защото на особения казанджийски език прашилник знаменуваше едър, снажен човек. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 39. Това знамение са имали болгарските царе на хоругвите (пантерите) си, сиреч изображение лъвово, което е знаменувало защото болгарете са на войска силни като лъвове. Хр. Павлович, Ц, 77. знаменувам се страд.