ЗНА̀МЕНЦЕ, мн. -à, ср. Малко знаме в правоъгълна или триъгълна форма, което се прави от хартия или от плат. Тук можеше да се види най-пъстър букет от националности, раси, езици. На масите в ресторанта постоянно кацваха най-разнообразни знаменца. Г. Белев, КР, 17. По мраморните коридори на тарканския дворец стояха стражи в метални брони и със знаменца на копията. Й. Вълчев, СКН, 47. – Бързам да завърша знаменцата. Утре е Първи май. А. Михайлов, ДШ, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)