ЗНАХА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Народен лечител, който обикн. лекува с билки. Една година ме мъкнеха из цялата околия дано проговоря, всички знахари проверяваха знанията си, пих и дъвках страшни работи. Й. Радичков, НД, 35-36. Из града върлуваше някаква редушка, която впрегна след себе си всички врачки и знахари. М. Смилова, ДСВ, 154. В това време откъм най-далечния ъгъл на хлева се показа чуйпетльовският знахар и граматик Обрад. Ст. Загорчинов, ДП, 460.