ЗНАХА̀РКА ж. Жена знахар. Мехлемите на баба Пауна успокоиха лошата сила на раната, но тя още не заздравяваше и продължаваше да гнои. Знахарката казваше: – Това е от костта. Д. Талев, И, 291. – Знахарката ли идва, даскале? – с усилие попита той. С баба Тушана се бяха уговорили тя сама да идва тук, да не изпраща момичето. Не е работа на момиче да превързва ранен хайдутин. Д. Мантов, ХК, 113. По онова време на много места в Турция се лекували само със знахарки и баячки, а в Копривщица вече имало аптека и двама лекари, завършили във висшите училища на Виена и Цариград. П. Теофилов, К, 30.