ЗНАХА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до знахар и знахарство. И най-често се случваше така, че болният, след като свареше чай от билката на Първан и го изпиеше, оздравяваше. Затова хората от гарата вярваха на знахарските му способности. Й. Гешев, ВТ, 12.