ЗНАХА̀РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на знахар. Знахарството и самолечението стават много често причина да се запазват известни огнища на заразни болести с години, откъдето след време са избухвали опасни епидемии. Анат. VIII кл, 181. В България общата хирургия е започнала своето развитие със знахарството, правачеството и едва по-късно е придобила облика на същинска хирургия. Ц. Михов и др., КП, 9-10.


Източник: Речник на българския език (онлайн)