ЗНАЧЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на значителен (във 2 знач.); значимост. Мисълта се връща назад и отново, стъпка по стъпка, повтаря всеки час на деня, всички часове, натежнели от значителност, от смисъл и красота... К. Константинов, ПЗ, 61. Той се надвеси за огън към Станимир и заговори неочаквано тихо за мощния си глас, което придаваше на думите му една особена интимност и значителност. Т. Монов, СН, 141. Той не може да не се възхищава от значителността на революцията, от героизма на народа, съумял да свали вековната тирания. Е. Каранфилов, Б III, 37. Колкото голямо и да е дарованието на поета, значителността на неговите стихотворения се определя от богатството на тяхното съдържание. Н. Лилиев, Съч. III, 80.


Източник: Речник на българския език (онлайн)