ЗНАЧКА̀ ж. 1. Малък, обикн. метален знак с някакво изображение, който се носи на дреха или шапка и е отличителен знак, символ на принадлежност към организация, на участие в някаква спортна проява и др. – Каква е тази значка?– попита тя, като посочи една розетка върху шинела му. Д. Димов, Т, 101. Върху посивялата му глава стоеше нахлупена към очите жълто-зелена ловджийска шапка с грамадна значка на корделата. Ем. Станев, ЯГ, 6. Тук хората си разменят също така портрети, книги, пощенски марки, значки, цигари и пури. Г. Караславов, Избр. съч. III, 374. Той носи значка от Чехия, без да е ходил в тази страна. З. Сребров, Избр. разк., 181. Туристическа значка. Бригадирска значка.
2. Почетно отличие на организация, ведомство и др., с която се удостояват лица с големи заслуги в труда, науката, изкуството и др. В навечерието на 24 май научни работници бяха удостоени със значката на Българската академия на науките.