ЗНÒБА ж. Диал. Неизлечимо болестно състояние, което продължава най-много до 5 години и се характеризира с пожълтяване на болния и непрекъснато отслабване. Такъв маджун дават всяка заран по една лъжичка на гладно сърце на болни от зноба. Т. Панчев, РБЯд, 137.
– От Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908.