ЗОБ, зобтà, мн. няма, ж. Зърнена храна (ечемик, овес) за добитък. – Слушай – рече му, – ще дадеш зоб на моя кон двойно, като за продаване – чака ме път. Й. Вълчев, СКН, 37. Ще се мерне и някой от конниците, който отива да погледне дали кончето му е изяло зобта си. Д. Талев, С II, 178. Отсрещната къща светна и светлината се задвижи насам-натам. Съседите му подреждаха добитъка – слагаха в яслите вечерната зоб. К. Петканов, ЗлЗ, 8.
◊ Надявам се като кон на (за) зоб. Диал. Ирон. Напразно, без да има защо се надявам.