ЗОБЍЛО, мн. -а, ср. Диал. Зобница; зобник, зобилница, зобилка. – Фала тебе, стари йегуманин, / че надойда турци анадолци, / че оберат нови манастире; / от кандила зобила че права, / а от куни ясли че направа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 409.