ЗОГРА̀Ф м. 1. Истор. Иконописец. – Ей това е хубаво... Това и иконите, дето ги рисува горе в манастира оня куцият зограф от Самоков. П. Константинов, ПИГ, 140. – Тук ли е зографът Севар? – попита Радомир. – Тук е! Пише стените на черквата. М. Смилова, ДСВ, 234.
2. Остар. Художник изобщо. Тате отваря кожухарница, замогва се и си построява къща по свой план. Повиква от Самоков и зографи, които изписват с разни шарки, цветя и плодове таваните. Г. Белев, ПЕМ, 14. Те отидоха само за завесата, съшита от червен кумаш, и за да я украсят, поръчаха на един дебрянски зограф да изобрази лира. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 100. – Къща ще ти издигна като палат... зографи от Самоков ще викам да я изпишат, по-богата къща от Ослековата ще построя. П. Стъпов, ЖСН, 99.
– От гр. ζωγράϕος. – П. Р. Славейков, Първа читанка, 1868.