ЗОГРА̀ФИН, мн. зогрàфи, м. Простонар. Зограф. – Нека ме изографисат, бе дядо игумене, върху стената на новата черква. До вратата нека ме изпише зографинът. А. Каралийчев, ПГ, 17. Зографин / навред по стените, в олтара изписал / икони. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 14.