ЗОКУ̀М м. 1. Вечнозелен декоративен храст или неголямо дърво със сивозелени продълговати листа с розови, по-рядко бели, червени или жълти цветове; закум, олеандър. Nerium oleander. Празното място срещу стълбата в преддверието беше заето от няколко широки качета с още непрецъфтели зокуми. Д. Талев, ГВЧ, 82. Бе много тихо, та момчето пристъпваше на пръсти покрай буренаците с цъфналите зокуми. О. Василев, ЖБ, 105. На десетия път жена му откара саксиите. Когато ги нареждаше върху дъските, Петър Овчаря изпусна един бял зокум. Л. Михайлова, Ж, 69.
2. Цвят от този храст. Букет от зокуми.
– От араб. през тур. zakkum.