ЗÒЛА ж. Остар. Монета със стойност 30 пари или 15 стотинки; золота. – Колко хорица е съблекъл, на колко души греховете е прибрал, и мене нà, виж ме, що е рекъл оня, гол пръст съм останал, па и мене не пожали, тамам двеста и тринайсет гроша и зола ми е изял. М. Георгиев, Избр. разк., 150. Желязото се продавало по 16-20 пари оката; стоманата се продавала по една зола оката. ЖСт, 1894, кн. 4, 443.
◊ Курдисал съм се като три и зола. Диал. Разположил съм се нашироко и удобно. Направил гроша на зола. Диал. Загубил. Правя се на две (три) и зола. Диал. Преструвам се, че не разбирам, не зная или не забелязвам нещо; преструвам се на наивен, на глупав. Продал за грош, взел золата. Диал. Ирон. На загуба е, нищо не е спечелил (при продажба). Стана гроша на зола. Диал. Много се загуби, има голяма загуба. Стана золата грош. Диал. Много се спечели, получи се голяма печалба. Стяга ме Михалко за трите и зола. Диал. Не съм съвсем нормален; безумен съм, луд съм.
ЗОЛА̀ ж. Остар. 1. Варена с пепел вода за пране и миене на съдове; луга1. Памучно платно, за да ся избели добре, трябува да ся вари платното три-четире пъти в зола (пепелива вода), па да ся туря да го пече слънце. Лет., 1871, 236.
2. Гореща дървена пепел. Зола наричаме горещия пепел, с който засипват хляба да са пече. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 6. Когато изгори някое дърво, то от него остава зола и някои газове, от които природата създава изново дърво. Знан., 1875, бр. 2, 24.
– Н. Геров, Извод от физика, 1849.