ЗÒЛОТА ж. Остар. Зòла. Жени ме, майко, жени ме, / дури сум младо, зелено, от дванаесет години, / .., дури йе жито евтино, / килница вреще сто пари, / ведрица вино золота. Нар. пес., СбБрМ, 335.


Източник: Речник на българския език (онлайн)