ЗОНА̀ЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Отгл. същ. от зонален. В езерата, блатата и другите водни басейни ясно се очертават няколко зони, които се характеризират със специфични растения. Тази зоналност в разпределението на растенията се обуславя от промените в екологичните условия (температурен режим, съдържание на газове, светлинни условия и др.). М. Воденичаров и др., ЕБ, 28. Но докато на зоналността на сушата са посветени много книги и учебниците по физическа география дори са изградени предимно на този принцип, въпросът за зоналността на океаните обикновено мълчаливо се заобикаля. Д. Богданов, ТА, 28. Учените стигат до идеята за геофизичната и геохимичната зоналност на Земята. Според тази идея земното кълбо е съставено от няколко геосфери, вложени една в друга. Р. Христов и др., Г, 16-17.