ЗРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. Който излъчва слаба, разсеяна светлина. И знам, сега под мен е ден тих, зрачен, / с лъчи залян е долний мир честит. Ив. Вазов, Съч. II, 189. За мене любовта ти, щерко красна, / е чародеен рай, / де грее пролет зрачна, пролет ясна, / която няма край. К. Величков, ПССъч. I, 8. ● Обр. Пролет моя, моя бяла пролет, / още неживяна, непразнувана, / само в зрачни сънища сънувана / как минуваш ниско над тополите. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107.