ЗРЀЛОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до завършване на средно образование. Не разбрах кой от двамата се зарадва повече на моя зрелостен документ: попът се просълзи от умиление, а чифликчията, стори ми се, че му се прииска да ме прегърне. А. Гуляшки, ЗР, 152.

Зрелостен изпит. Изпит, който се полага при завършване на средно образование; матура. При завършване на средно образование учениците полагат писмени зрелостни изпити по български език и математика. Зрелостно свидетелство. Документ, удостоверение за завършване на средно образование; диплома, свидетелство за зрелост. Директорът раздаваше зрелостните свидетелства на завършилите гимназията. Д. Спространов, С, 202. Като свърших гимназия и се върнах в село, най-напред изгорих на селския мегдан зрелостното си свидетелство. А. Каралийчев, ПГ, 69.


Източник: Речник на българския език (онлайн)