ЗРЀЛОСТНИК, мн. -ци, м. Ученик, който завършва курса на средно учебно заведение; абитуриент. Братът ѝ, вече зрелостник, протегна ръка зад гърба ѝ и разроши косата ѝ. Д. Ангелов, ЖС, 26. Директорът на училището поздрави зрелостниците с успешното завършване на учебната година. Δ Зрелостниците се прощават със своето училище.