ЗРЯ̀ЛО. Нареч. от зрял (във 2 и 3 знач.). Горещ, но мисли зряло, чувствува благородно. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 44. – Аз, естествено, не мога да реша тези въпроси самичък. Ще свикам войводите и след като зряло обмислим отговора си, ще ви го съобщя. Ст. Дичев, ЗС I, 382.
◊ Ни зряло, ни зелено думам. Диал. Глупаво говоря.