ЗУА̀В м. Истор. 1. Пехотинец от африканските колониални части на френската армия. Французката бригада, която е разбита при Струма, е бригадата Бротие. Там е имало и зуави – тия екзотични фигури с широки шалвари и малки червени кепѝ, които напомнят Алжир, Солферино и Крим. Й. Йовков, Разк. III, 133-134. В паметта му блуждаеха спомени от фронта. Така бе лежал някога в картечното гнездо, когато отбиваха атаката на френските зуави, смесени със сръбски части. Ем. Станев, ИК III и IV, 460. Наляво, под една гола канара, съзрях чернокож зуав, млад и снажен момък. Д. Калфов, ПЮН, 103-104.
2. Наемен войник от пехотата на султанска Турция. „Но възможно ли е да загине славата на Османа?“ – попита се той, като не пропускаше да отбележи с очи все по-често срещаните паши и сановници. Нубийци и зуави тичаха пред тях и проправяха с бичове път всред навалицата. Ст. Дичев, ЗС I, 334. Около обед султанът се задава в каляска, теглена от най-хубавите атове на империята, и ескортиран от други „най-хубави атове на империята“: сирийци в сини потури, кюрди с ятагани и зуави с червени кепета. Хр. Бръзицов, НЦ, 263.
– От араб. собств. през фр. zouave.