ЗУА̀ВСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от зуав. Третият табор от първия зуавски алай на същата царска ордия додоха с вапора във Варненското пристанище. Дун., 1866, бр. 82, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)