ЗУ̀БРЕНЕ, мн. няма, ср. Разг. Ирон. Отгл. същ. от зубря и от зубря се. Не бих могъл да кажа, че Методи получаваше даром шестиците, той се стараеше. Но не се измъчваше със зубрене, не си изцеждаше очите над учебниците. А. Гуляшки, ДМС, 159. Резултатите от такова едно заучване са не особено бляскави, защото студентът наистина издържава изпита и получава диплом, но благодарение на своето зубрене. БД, 1909, бр. 6, 1.