ЗУЛУМКЯ̀Р м. Диал. Зулумджия. Си привтаса три синджири, / си посече зулумкяри, / си изпущи младо робе, / от синджири. Ал. Дювернуа, СБЯ, 786.
– От тур. zulümkâr ’угнетител, тиранин‘.
